ПРОЛОГ:
Йо! Аз съм Сакура Харуно (на кратко Сак-чан). На 16 съм и живея в Коноха.Аз съм единствената дъщеря на `господарката` Харуно (тоест нейно височество моето мамище).Когато бях на 9 загина баща ми.Винаги съм го обичала много.Той също обичаше мен.Когато имах нужда разчитах на него, той никога не ме предаде.Подкрепяше ме каквото и да правех.. за разлика от майка ми.От него съм взела красивите зелени очи.Нещото, с което се гордея най-много.
Ем.. ето го и другия полюс.. майка ми.След като баща ми почина тя пое цялото управление на фирмата ни.Трябва да я призная.. наистина я ръководи добре.Издигна я и сега сме богати.. но на мен това честно казано слабо ме интересува.
Майка ми е на 40, но е много красива.Тялото й е високо и стройно, походката й е пълна с грация и изящество.От нея съм гепила розовите си коси (уфф как ги мразя, никога не мога да остана незабелязана заради тях). Тя винаги се е държала някак студено с мен.
Но ето, че и хрумна и щурата идея да ме `задоми` (офф колко старомодно казано). И сега е в.. `търсенето на перфектният мъж` за мен.
Преди това си живучках..даваше ми пари за каквото исках.Не се интересуваше къде съм, кога се прибирам и какво правя.
Но ето, че сега тя си е въобразила, че от `лудото пънк и метъл момиче` трябва да ме преобрази в `съвършенната МАДАМА` (ОМГ.. толкова е УЖАСНА).
Записа ме на уроци по френски (бил страхотен език за съблазняване на момчета), учи ме да ходя на кокили (е да де на токчета.. ама за мене е същото.. все едно ходя на кокили), всеки ден имам час при фризьор (който оформя гъстата ми грива в перфектно права коса), а да и при гримьор (приличам на клоун след него, честно).
Гардеробът ми се запълни с претруфени бални рокли.. и да не повярваш..дантелени сутиени, прашки и жартиери (ОМФГ..ОМФГ..).Не, че някой ги носи де.. но са си чист срам...
КРАЙ НА ПРОЛОГА
Огледах се в огледалото.. видях себе си облечена в любимите ми стари и изпокъсани дънки (КАКВОО?ЦЯЛО СЪКРОВИЩЕ СА СИ.. НЕ МЕ ГЛЕДАЙТЕ СТРАННО) , една черна тениска с къс ръкав на, която пишеше `I AM TO BUSY TO FU*K` и едни черни боти.Косата ми беше права (и днеска имах час при фризьор .. гъх.. ужас) , небрежно разпиляна по раменете ми.. и имах малко гланц (ако нямах никакъв грим мамището щеше да ме убие)
- Перфектно. - казах аз по-скоро на себе си и се усмихнах.
-Ужасно. - възкликна един глас зад мен.Защо ли не се изненадах, че беше майка ми. - Дъще, виж се на какво приличаш.Ти си точно като Тарзан на младини и без банан в устата. - скъсах се от смях, а тя ми хвърли един кръвнишки поглед. - Не забравяй, че имаш среща с едно от най-красивите и богати момчета - Саске Учиха.Ако те види така може да получи някой инфаркт. - да бе той да не е старчок като тебе - Ела тук да те оправя.
- Никак не ме интересува какво ще си помисли за мене някакъв глупак.. аз ще го.. - един поглед от страна на майка ми бе достатъчен. - Добре де идвам..
СЛЕД 20 МИНУТИ
Ако до преди малко съм приличала на `Тарзан на младини, но без банан в устата` то сега приличах на дядо ви Майкъл Джексън, но в по-младешки вид.
- Чудесно. - извика майка ми от удоволствие.А на мен ми идеше да плача. Момиче, което не познавах.. някакво страшно накляпано с ТОНОВЕ грим чудовище ме гледаше тъжно в огледалото.Носеше една черна копринена рокля, а косата му бе хваната на кок. - Сега наистина си готова за срещата със Саске Учиха.
Йо! Аз съм Сакура Харуно (на кратко Сак-чан). На 16 съм и живея в Коноха.Аз съм единствената дъщеря на `господарката` Харуно (тоест нейно височество моето мамище).Когато бях на 9 загина баща ми.Винаги съм го обичала много.Той също обичаше мен.Когато имах нужда разчитах на него, той никога не ме предаде.Подкрепяше ме каквото и да правех.. за разлика от майка ми.От него съм взела красивите зелени очи.Нещото, с което се гордея най-много.
Ем.. ето го и другия полюс.. майка ми.След като баща ми почина тя пое цялото управление на фирмата ни.Трябва да я призная.. наистина я ръководи добре.Издигна я и сега сме богати.. но на мен това честно казано слабо ме интересува.
Майка ми е на 40, но е много красива.Тялото й е високо и стройно, походката й е пълна с грация и изящество.От нея съм гепила розовите си коси (уфф как ги мразя, никога не мога да остана незабелязана заради тях). Тя винаги се е държала някак студено с мен.
Но ето, че и хрумна и щурата идея да ме `задоми` (офф колко старомодно казано). И сега е в.. `търсенето на перфектният мъж` за мен.
Преди това си живучках..даваше ми пари за каквото исках.Не се интересуваше къде съм, кога се прибирам и какво правя.
Но ето, че сега тя си е въобразила, че от `лудото пънк и метъл момиче` трябва да ме преобрази в `съвършенната МАДАМА` (ОМГ.. толкова е УЖАСНА).
Записа ме на уроци по френски (бил страхотен език за съблазняване на момчета), учи ме да ходя на кокили (е да де на токчета.. ама за мене е същото.. все едно ходя на кокили), всеки ден имам час при фризьор (който оформя гъстата ми грива в перфектно права коса), а да и при гримьор (приличам на клоун след него, честно).
Гардеробът ми се запълни с претруфени бални рокли.. и да не повярваш..дантелени сутиени, прашки и жартиери (ОМФГ..ОМФГ..).Не, че някой ги носи де.. но са си чист срам...
КРАЙ НА ПРОЛОГА
Огледах се в огледалото.. видях себе си облечена в любимите ми стари и изпокъсани дънки (КАКВОО?ЦЯЛО СЪКРОВИЩЕ СА СИ.. НЕ МЕ ГЛЕДАЙТЕ СТРАННО) , една черна тениска с къс ръкав на, която пишеше `I AM TO BUSY TO FU*K` и едни черни боти.Косата ми беше права (и днеска имах час при фризьор .. гъх.. ужас) , небрежно разпиляна по раменете ми.. и имах малко гланц (ако нямах никакъв грим мамището щеше да ме убие)
- Перфектно. - казах аз по-скоро на себе си и се усмихнах.
-Ужасно. - възкликна един глас зад мен.Защо ли не се изненадах, че беше майка ми. - Дъще, виж се на какво приличаш.Ти си точно като Тарзан на младини и без банан в устата. - скъсах се от смях, а тя ми хвърли един кръвнишки поглед. - Не забравяй, че имаш среща с едно от най-красивите и богати момчета - Саске Учиха.Ако те види така може да получи някой инфаркт. - да бе той да не е старчок като тебе - Ела тук да те оправя.
- Никак не ме интересува какво ще си помисли за мене някакъв глупак.. аз ще го.. - един поглед от страна на майка ми бе достатъчен. - Добре де идвам..
СЛЕД 20 МИНУТИ
Ако до преди малко съм приличала на `Тарзан на младини, но без банан в устата` то сега приличах на дядо ви Майкъл Джексън, но в по-младешки вид.
- Чудесно. - извика майка ми от удоволствие.А на мен ми идеше да плача. Момиче, което не познавах.. някакво страшно накляпано с ТОНОВЕ грим чудовище ме гледаше тъжно в огледалото.Носеше една черна копринена рокля, а косата му бе хваната на кок. - Сега наистина си готова за срещата със Саске Учиха.