Глава 1 Учиха вижда, клана Харуно разбит
Малкото момиченце играеше под едно черешово дръвченце.Изглеждаше много щастлива.
Едно-годишното момиченце имаше семейство, което са нинджи пазители на селото, и това беше голям отговорност, не само за клана Харуно, но и за цялото село.Те имаха достатъчно мисии за един месец.Но също имаха и време, за да се грижат за малкото си дете.Но не и в тази седмица...Огури и Мизаши Харуно щяха да отиват в опасна мисия, който някои нинджи не желаеха да бъде така.Но бащата и майката на Сакура трябваше да отиват.Но нямаха и представа кой ще гледа малкото им дете.
-Е, какво ще правим нинджите, които не искат да отидем в тази мисия?-попита раздразнено Мизаши.
-Трябва да отидем за Сакура.
-Знам.Ех, аз вече трябва да прибера Сакура.
Той излезна вънка.Мизаши зърна момичето, с цвета на косите като цветче от черешово дърво.
-Сакура, хайде вече да се приберем!-Мизаши протегна ръка към малкото момиченце.Но тя продължи да играе усмихната.
-Хайде, скъпа ела вече-той още по-близо й протегната ръката си.Също и момиченцето протегна малката си ръка към джунина.
-Тате!-Сакура прегърна баща си силно с малките и изцапаните си ръце.
-Ей, с какво изцапа ръцете си?-баща й погали лицето й.
-С череши...
Нинджите, които не позволяваха да отидат в тази мисии не бяха грижливите нинджи на Коноха.Само така се бяха маскирали.
-Ако не вземем Сакура, Орочимару ще ни убие.
-Но за какво може да му трябва, едногодишно дете?!
-Незнам.Но хайде вече да побързаме.-петте нинджи се запътиха към апартамента на семейство Харуно.
След малко бяха пристигнали.Почукаха на вратата (
).
-Да?-Огури се появи насреща им.
-Можем ли да влезнем вътре?
-Разбира се.
Огури ги покани в големия хол.Стаята изглеждаше голяма.Имаше камина в задната стена на стаята.Върху камината беше поставена няколко снимки сложени в рамки.Фитеолите бяха бежово на цвят.Имаше много удобни възглавници.И една голяма маса поставено върху дървената земя.
-Искате нещо за пиене?-предложи Огури.
-Не.Ние тука дойдохме, за да ви кажем откажете се от мисията, която ви предстои...
-Не, никога!-отказа им Огури.
-Вижте, в тази опасна мисия може да се случи нещо нередно.Макар, че никой не желае такова нещо...Вижте, ако се случи, няма кой да гледа момичето.Тя ще остане без родители.Това нещо хубаво ли е?
-Не, никак не е хубаво.Но ние трябва да дадем живота си на селото.-замислено отговори майката на Сакура.
-Но трябва ли да взимате живота на детето ви?
-Какво искате да кажете?Ние не взимаме живота й...
-Напротив.След като порасне още малко, Сакура ще иска да умре, след като чуе в мисия сте умрели.
-Това не е напротив.Ако нещо трябва да е напротив, то това ще е, че Сакура ще иска да умре, ако чуе, че сме умрели от ръцете на Орочимару.Ние поне ще умрем в мисия, което е за Коноха.-Огури извади куная си.
Мизаши се беше появил.
-Огури какво става тука?-водача на клана Харуно, се приближи до Огури и я прегърна.
-Вече Сакура да се приготви, за да е водач на клана.
Малкото момиче влезна в стаята.И започна да тича към баща и майка си.
-Хм.-каза „нинджата на Коноха” и си извади лентата, което знака беше на Коноха.
Огури овладееше отлично тайджуцу, също и нинджуцу.Тя силно удари противника си.
-Само това ли можеш?-той си извади куная.Куная не беше обикновен.Имаше и отрова.
Огури започна да тича бързо с кунаи.
Друг нинджа заби отровния кунай право в сърцето на Огури...Тя изплю кръв.
Сакура започна да плаче.
И Мизаши беше убит.Сакура при вида на разбития клан плачеше още повече и по-силно.
-Удари момичето да млъкне!
-Никога не бих ударил малко момиче или дете.
-Тогава аз!-ядсано нинджата се приближи към момичето.
Сакура се усмихна много сладко.
-Хей не виждаш ли вече не плаче!Да тръгнем!
Нинджите избягаха от разпадналата къща...
След малко беше пристигнал Учиха в къщата.
-Какво е това?!Къщата из цяло е разпаднала...-той се огледа и зърна лежаща на земята семейство Харуно.И Сакура скрила се в под масата и държащи с ръката коляното си.
-Мисля, че искаха да отвлякат Сакура, но тя без да разбере никой се е скрила под масата...-забеляза Итачи.И извади уплашеното момиче.
Учиха не обърна внимание.
-Саске, хайде ти се оглеждай на вънка дали има нещо.Но не го пипай.Просто се обаждай.
-Добре.
След малко Саске дойде.
-Намерих едно дърво.Малко е, но не чак толкова.Черешово е.