Не е като повечето обикновенни истории за СасуСаку, нито пък е фик в, който главната тема е любов.Дано да ви хареса
Новия клас
Мрак обвиваше стаята.Имаше светлинка колкото да не е напълно тъмно, а ако се съди по гласовете, в стаята имаше четири човека.Виждаше се едва доловимо лицето на един мъж, който на цвят бе по-тъмен от нощта.Червените му очи проблясваха като две огнени факли взирайки се сякаш в нищото.Друго от негъра не можеше да се различи, дори и от най-зорките очи.Студ изпълваше пространството, но никой не потрепваше, явно всички бяха свикнали със студенината изпълваща стаята.Леденият глас на мъжът разсече тишината:
-Имаме нова цел, кой ще се заеме?-на въпросът му отвърна един меден женски глас.
-Моля, това да бъда аз, но този път нека бъдем по-меки.-след тези думи се чу непринуден смях.Негъра отвърна развеселен:
-Личи си, че не си точно като нас.-отново се чу същият сладък смях като от преди малко.
-Вие какво очаквате от мен, господарю?-каза момичето, а така нареченият “господар” отново проговори:
-Очаквам да нямаш нужда от помощ.-момичето кимна.-Но все пак ще ти осигуря такава.
---------------------------------------------------------------------
Какаши отвори сепнато очи и промълви:
-Било е просто сън, много странен сън.-младият мъж погледна часовника си.Беше 4:00ч, но на него въобще не му се спеше.Той избута завивките на страни и бавно стана от леглото.Днес щеше да посреща нов клас.Какаши си спомни, че от както е учител винаги трябваше да преподава на дечурлига, а той едва ги издържаше.Не се разбираше добре с децата.Искаше му се поне един път да вземе някой по-горен клас, всички негови колеги (или поне повечето) от одавна не се занимаваха с малки сополанковци.Само той, единствено той още не бе имал това удоволствие да не се занимава с малчугани....., а как му се искаше.Младежът погледна прашният си апартамент, с очи пълни с тъга.Скромното му жилище се състоеше само от три стаи-баня,кухня и спалня.На Какаши му се прииска да бъде поне малко по-богат, съвсем мъничко.С въздишка той стана и отиде да си приготви кафе.Въпреки, че изглеждаше съвсем бодър, не беше така, за това трябваше да се освежи малко с горчивата напитка.Ах, колко хубаво беше рано сутрин да пиеш кафе, гледайки как слънцето.....
-Shit.Какво по дяволите беше това?-попита Какаши без да очаква отговор от никого и скокна пъргаво към спалнята от където идеше цялата шумотевица.-А да, алармата.-отново каза сам на себе си джоунинът.На последък все по-често му се слъчваше да си говори
сам и понякога самият той си мислеше, че полудява.Беше станало шест часа и след малко трябваше да тръгва, за това Какаши навлече на бързо палтото си и без да е оправил леглото напусна скромното си жилище.Вратата след него се трасна с такава сила, че едва не се от кърти.
-По дяволите, сега и вратата ли?!-видимо недоволен младият мъж извади ключовете от джоба си и врътна ключалката.След половин час беше в училището.
--------------------------------------------------------------------------
В училището
--------------------------------------------------------------------------
Какаши вече чакаше от 15 минути Шизуне, която трябваше да му каже какъв ще е неговият клас и в коя тренировъчна площадка ще го чакат.Най-сетне тя се появи както винаги спретната и прилежна.
-За първи път ти се случва да закъснееш, какво има?-загрижен попита мъжът и я погледна в черните й маслинови очи.
-Имахме малък проблем.-нервно каза тя и подаде на Какаши плик със снимки и информация за новите му ученици.-Ти трябваше да вземеш както винаги група деца, но станаха усложнения и те отиват при Куренай.-Какаши се усмихна, нямаше отново да преподава на дечурлига.
-Узумаки Наруто.-каза той като прочете първото писмо.Обича рамен, хобито му е да яде рамен.....-Какаши се усмихна, това момче приличаше на него.Само дето имаше руса коса, сини очи и беше доста по-дребно на ръст.
-Това момче наистина и много приятно и мило, говорих си с него преди няколко дни.-каза Шизуне като посочи русокосото момче.Какаши извади още един лист.
-Учиха Саске.Нищо не обича, мрази много неща....-Това момче е доста скучно.-промълви младият джоунин като прочете всичко за него.-Но пък за сметка на това, изглежда, че е силен нинджа.
-Да, но най-силно е момичето.-каза Шизуне и се усмихна, а Какаши я изгледа въпросително.Той побърза да извади и последният лист.С голяма изненада видя, че няма никаква снимка.
-Как така няма снимка?-попита Шизуне като забеляза, че момичето не е поставило такава.-Имаше, много добре помня.
-Незнам.-присви устни младият мъж и зачете.-Харуно Сакура.Обича сладолед.Мрази тези, които я мразят.Хобито й е да убива.
-Това последното не го разбрах.-каза младата помощничка на Шизуне и поклати глава.Как така хобито й ще бъде да убива?
-Да, хобито ми е да убивам, някакъв проблем?-обади се някой зад тях.-И не си измислям, ако случайно ме мислите за фантазьорка......
To Be Continued….
Следваща глава: Какво е това момиче?
Новия клас
Мрак обвиваше стаята.Имаше светлинка колкото да не е напълно тъмно, а ако се съди по гласовете, в стаята имаше четири човека.Виждаше се едва доловимо лицето на един мъж, който на цвят бе по-тъмен от нощта.Червените му очи проблясваха като две огнени факли взирайки се сякаш в нищото.Друго от негъра не можеше да се различи, дори и от най-зорките очи.Студ изпълваше пространството, но никой не потрепваше, явно всички бяха свикнали със студенината изпълваща стаята.Леденият глас на мъжът разсече тишината:
-Имаме нова цел, кой ще се заеме?-на въпросът му отвърна един меден женски глас.
-Моля, това да бъда аз, но този път нека бъдем по-меки.-след тези думи се чу непринуден смях.Негъра отвърна развеселен:
-Личи си, че не си точно като нас.-отново се чу същият сладък смях като от преди малко.
-Вие какво очаквате от мен, господарю?-каза момичето, а така нареченият “господар” отново проговори:
-Очаквам да нямаш нужда от помощ.-момичето кимна.-Но все пак ще ти осигуря такава.
---------------------------------------------------------------------
Какаши отвори сепнато очи и промълви:
-Било е просто сън, много странен сън.-младият мъж погледна часовника си.Беше 4:00ч, но на него въобще не му се спеше.Той избута завивките на страни и бавно стана от леглото.Днес щеше да посреща нов клас.Какаши си спомни, че от както е учител винаги трябваше да преподава на дечурлига, а той едва ги издържаше.Не се разбираше добре с децата.Искаше му се поне един път да вземе някой по-горен клас, всички негови колеги (или поне повечето) от одавна не се занимаваха с малки сополанковци.Само той, единствено той още не бе имал това удоволствие да не се занимава с малчугани....., а как му се искаше.Младежът погледна прашният си апартамент, с очи пълни с тъга.Скромното му жилище се състоеше само от три стаи-баня,кухня и спалня.На Какаши му се прииска да бъде поне малко по-богат, съвсем мъничко.С въздишка той стана и отиде да си приготви кафе.Въпреки, че изглеждаше съвсем бодър, не беше така, за това трябваше да се освежи малко с горчивата напитка.Ах, колко хубаво беше рано сутрин да пиеш кафе, гледайки как слънцето.....
-Shit.Какво по дяволите беше това?-попита Какаши без да очаква отговор от никого и скокна пъргаво към спалнята от където идеше цялата шумотевица.-А да, алармата.-отново каза сам на себе си джоунинът.На последък все по-често му се слъчваше да си говори
сам и понякога самият той си мислеше, че полудява.Беше станало шест часа и след малко трябваше да тръгва, за това Какаши навлече на бързо палтото си и без да е оправил леглото напусна скромното си жилище.Вратата след него се трасна с такава сила, че едва не се от кърти.
-По дяволите, сега и вратата ли?!-видимо недоволен младият мъж извади ключовете от джоба си и врътна ключалката.След половин час беше в училището.
--------------------------------------------------------------------------
В училището
--------------------------------------------------------------------------
Какаши вече чакаше от 15 минути Шизуне, която трябваше да му каже какъв ще е неговият клас и в коя тренировъчна площадка ще го чакат.Най-сетне тя се появи както винаги спретната и прилежна.
-За първи път ти се случва да закъснееш, какво има?-загрижен попита мъжът и я погледна в черните й маслинови очи.
-Имахме малък проблем.-нервно каза тя и подаде на Какаши плик със снимки и информация за новите му ученици.-Ти трябваше да вземеш както винаги група деца, но станаха усложнения и те отиват при Куренай.-Какаши се усмихна, нямаше отново да преподава на дечурлига.
-Узумаки Наруто.-каза той като прочете първото писмо.Обича рамен, хобито му е да яде рамен.....-Какаши се усмихна, това момче приличаше на него.Само дето имаше руса коса, сини очи и беше доста по-дребно на ръст.
-Това момче наистина и много приятно и мило, говорих си с него преди няколко дни.-каза Шизуне като посочи русокосото момче.Какаши извади още един лист.
-Учиха Саске.Нищо не обича, мрази много неща....-Това момче е доста скучно.-промълви младият джоунин като прочете всичко за него.-Но пък за сметка на това, изглежда, че е силен нинджа.
-Да, но най-силно е момичето.-каза Шизуне и се усмихна, а Какаши я изгледа въпросително.Той побърза да извади и последният лист.С голяма изненада видя, че няма никаква снимка.
-Как така няма снимка?-попита Шизуне като забеляза, че момичето не е поставило такава.-Имаше, много добре помня.
-Незнам.-присви устни младият мъж и зачете.-Харуно Сакура.Обича сладолед.Мрази тези, които я мразят.Хобито й е да убива.
-Това последното не го разбрах.-каза младата помощничка на Шизуне и поклати глава.Как така хобито й ще бъде да убива?
-Да, хобито ми е да убивам, някакъв проблем?-обади се някой зад тях.-И не си измислям, ако случайно ме мислите за фантазьорка......
To Be Continued….
Следваща глава: Какво е това момиче?
Последната промяна е направена от *Cherry Blossom* на Вто Фев 24, 2009 12:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път