Учиха Сакура

Намерих фика в интернет и реших да го преведа и да ви то пусна.
Приятно четене!!!

Глава 1 Учиха вижда, клана Харуно разбит

Малкото момиченце играеше под едно черешово дръвченце.Изглеждаше много щастлива.
Едно-годишното момиченце имаше семейство, което са нинджи пазители на селото, и това беше голям отговорност, не само за клана Харуно, но и за цялото село.Те имаха достатъчно мисии за един месец.Но също имаха и време, за да се грижат за малкото си дете.Но не и в тази седмица...Огури и Мизаши Харуно щяха да отиват в опасна мисия, който някои нинджи не желаеха да бъде така.Но бащата и майката на Сакура трябваше да отиват.Но нямаха и представа кой ще гледа малкото им дете.
-Е, какво ще правим нинджите, които не искат да отидем в тази мисия?-попита раздразнено Мизаши.
-Трябва да отидем за Сакура.
-Знам.Ех, аз вече трябва да прибера Сакура.
Той излезна вънка.Мизаши зърна момичето, с цвета на косите като цветче от черешово дърво.
-Сакура, хайде вече да се приберем!-Мизаши протегна ръка към малкото момиченце.Но тя продължи да играе усмихната.
-Хайде, скъпа ела вече-той още по-близо й протегната ръката си.Също и момиченцето протегна малката си ръка към джунина.
-Тате!-Сакура прегърна баща си силно с малките и изцапаните си ръце.
-Ей, с какво изцапа ръцете си?-баща й погали лицето й.
-С череши...


Нинджите, които не позволяваха да отидат в тази мисии не бяха грижливите нинджи на Коноха.Само така се бяха маскирали.
-Ако не вземем Сакура, Орочимару ще ни убие.
-Но за какво може да му трябва, едногодишно дете?!
-Незнам.Но хайде вече да побързаме.-петте нинджи се запътиха към апартамента на семейство Харуно.
След малко бяха пристигнали.Почукаха на вратата ().
-Да?-Огури се появи насреща им.
-Можем ли да влезнем вътре?
-Разбира се.
Огури ги покани в големия хол.Стаята изглеждаше голяма.Имаше камина в задната стена на стаята.Върху камината беше поставена няколко снимки сложени в рамки.Фитеолите бяха бежово на цвят.Имаше много удобни възглавници.И една голяма маса поставено върху дървената земя.
-Искате нещо за пиене?-предложи Огури.
-Не.Ние тука дойдохме, за да ви кажем откажете се от мисията, която ви предстои...
-Не, никога!-отказа им Огури.
-Вижте, в тази опасна мисия може да се случи нещо нередно.Макар, че никой не желае такова нещо...Вижте, ако се случи, няма кой да гледа момичето.Тя ще остане без родители.Това нещо хубаво ли е?
-Не, никак не е хубаво.Но ние трябва да дадем живота си на селото.-замислено отговори майката на Сакура.
-Но трябва ли да взимате живота на детето ви?
-Какво искате да кажете?Ние не взимаме живота й...
-Напротив.След като порасне още малко, Сакура ще иска да умре, след като чуе в мисия сте умрели.
-Това не е напротив.Ако нещо трябва да е напротив, то това ще е, че Сакура ще иска да умре, ако чуе, че сме умрели от ръцете на Орочимару.Ние поне ще умрем в мисия, което е за Коноха.-Огури извади куная си.
Мизаши се беше появил.
-Огури какво става тука?-водача на клана Харуно, се приближи до Огури и я прегърна.
-Вече Сакура да се приготви, за да е водач на клана.
Малкото момиче влезна в стаята.И започна да тича към баща и майка си.
-Хм.-каза „нинджата на Коноха” и си извади лентата, което знака беше на Коноха.
Огури овладееше отлично тайджуцу, също и нинджуцу.Тя силно удари противника си.
-Само това ли можеш?-той си извади куная.Куная не беше обикновен.Имаше и отрова.
Огури започна да тича бързо с кунаи.
Друг нинджа заби отровния кунай право в сърцето на Огури...Тя изплю кръв.
Сакура започна да плаче.
И Мизаши беше убит.Сакура при вида на разбития клан плачеше още повече и по-силно.
-Удари момичето да млъкне!
-Никога не бих ударил малко момиче или дете.
-Тогава аз!-ядсано нинджата се приближи към момичето.
Сакура се усмихна много сладко.
-Хей не виждаш ли вече не плаче!Да тръгнем!
Нинджите избягаха от разпадналата къща...

След малко беше пристигнал Учиха в къщата.
-Какво е това?!Къщата из цяло е разпаднала...-той се огледа и зърна лежаща на земята семейство Харуно.И Сакура скрила се в под масата и държащи с ръката коляното си.
-Мисля, че искаха да отвлякат Сакура, но тя без да разбере никой се е скрила под масата...-забеляза Итачи.И извади уплашеното момиче.
Учиха не обърна внимание.
-Саске, хайде ти се оглеждай на вънка дали има нещо.Но не го пипай.Просто се обаждай.
-Добре.
След малко Саске дойде.
-Намерих едно дърво.Малко е, но не чак толкова.Черешово е.

2 глава...
[[Enjoy]]
Глава 2 Учиха Сакура
След 5 години
Учиха Сакура много се радваше на новия си живот.Тя още беше малка, но беше готова да прекара останалия си живот при клана Учиха.Шестгодишното момиче се оглеждаше вънка.Оглеждаше се на капналите малки цветчета от дървото, и се усмихваше при вида на вънка.Прекрасно беше.Любимия цвят на Сакура, розовото.Тя отвори прозореца, за да види още по-добре.Ухаеше много прекрасно вънка...Няколко цветчета окапаха вътре...
-Сакура-а-а-а!-това беше гласът на майката на Сакура.
-Идва-а-ам!
Момичето започна да тича бързо.
-Да, мамо.
На Учиха толкова й харесваше, Сакура да й вика "мамо".
-Седни да обядваш.
-Добре.Но след като обядвам може ли да ти покажа нещо много хубаво?-любопитното гласче на Сакура звучеше наистина така.
-Добре, скъпа.-съгласи се Учиха Рейн.
Учиха Сакура набързо стана от масата и се затича към майка си.
-Мамо, мамо ела да ти покажа нещо!
Момиченцето и Рейн влезнаха в стаята, която вече беше напълно с розови цветчета.
-Стаята...наистина изглежда прекрасна...-Рейн направи гримаса.
-Да, да.Разбрано...Ще го оправя за пет минути. icon_confused
-Не, Сакура.Не го оправяй.Така е...много хубава стаята.-тя погали лицето на Сакура, което имаше едно цветче паднало от дървото.-Не се безспокой за нищо.Играй си.Отиди до черешовото дърво.Говори със Саске и Итачи...
-С Итачи не е сигурно дали ще се говори.Той винаги тренира! (хахаха smile с кое момиче?!)
-Ще говоря с него, за по-малко време тренировка.-обеща й Рейн.
Сакура веднага излезна вънка след обещанието.Тя зърна Итачи и Саске.Итачи беше седнал в една дървена пейка на поляната, а Саске беше до него седнал на земята.И гледаха черешово дърво.
-Хей, Сакура-чан ела и ти седни до нас.-предложи Саске.
Сакура щеше да седне до Саске на земята, докато Итачи не я дръпна до него да седне.Той се усмихна задоволително.
-Учиха Сакура...-беше казал Итачи.


Тази глава стана много къса, но обещавам другата глава ще е по-дълга.

Хм, харесва ми, но има нужда от редактор.Ако искаш .. аз мога да ти помогна

незнам ще провера ако има грешки ще го поправя