Живота на Сасусаку

ето фикове за живота на сасусаку

Пролог:Всичко


Изморен от кошмарите,Сасуке се подигна от леглото.С широко отворени очи той се взря в ръцете си,но не можа да види нищо в тъмнината.Струваше му се , че усеща мириса на кръв.Той се протегна към нощната лампа и светлината засия остро.Той преодоля импулса да си затвори очите и се взря в ръцете си в изумение.Те бяха чисти.Сасуке беше сигурен, че би трябвало да има кръв на тях.Нетърпеливо отметна одеалото настрана.Бяха минали две седмици откакто се беше завърнал победоносно от битката и въпреки това тези кошмари продължаваха да го притесняват всяка нощ.

Споменът за страховитата битка с Итачи,в която Сасуке победи,го притесняваше.Той винаги бе мечтал за този момент.Сега , когато постигна целта си,чувстваше само празнота.Нямаше чувство на задоволство както очакваше да бъде.Нямаше дори приятно облекчение.

Освен това,той не можеше да изтръгне тази картина от главата си.В последните си минути брат му се опитваше да обясни кратко причината за убийствата си. "Направих го,за да може да сме свободни,Сасуке!Те ме мразеха и вече бяха уплашени и от теб.Защото бяхме твърде силни...Исках просто да ни освободя!"

Неговите думи бяха просто лъжи или поне това си повтаряше Сасуке отново и отново.Въпреки това имашe един глас зад главата му,който винаги се питаше дали Итачи е казвал истината или не.Той никога нямаше да разбере.

Сасуке напусна малкия си апартамент и излезе навън само по черните си панталони.Нощният въздух беше свеж,но той съвсем не обърна внимание.

Превръзките около главата му го притесняваха.От месеци той беше без протектора на Коноха и сега вече беше отвикнал да има нещо вързано около главата си.Всъщност той можеше да остане на легло.Тсунаде беше се погрижила за него след битката,иначе вероятно щеше да умре от раните си.Но тази мисъл не го тревожеше.Сега той беше постигнал целта си и животът му вече нямаше смисъл.

Някаква светлина го освети и той повдигна главата си.Облаците се бяха разделили за един момент и луната изглеждаше ярка и бляскава от небето.Сасуке въздъхна спокойно."Защо се чувствам толкова празен?" Той имаше чувството че никога повече няма да е способен да изпитва някакви чувства.Нито можеше да се радва на красотата на тази нощ,нито на мира в това селце,което той наричаше дом.

"Сасуке-кън?"

Toй се обърна. "Сакура?" Беше изненадан да я види в такъв късен час.Изглежда тя беше на път към неговия апартамент. "Идваше да ме видиш ли?" - попита той.

Тя се изчерви и кимна. "Исках да проверя дали си добре."

Той кимна повече на себе си , от колкото на нея.Сега си спомни.През първата седмица , докато беше на легло и се възстановяваше след битката, Сакура често беше при него.Когато и да се събудеше през нощта от ужасен кошмар,тя винаги бе там сменяща влажната кърпа от челото му или просто спяща на стола до леглото му.Той потърси дълбоко в сърцето си чувство за топлота и благодарност,но там нямаше нищо.

"Ти не трябва да си вън на студа,Сасуке-кън." - каза тя и се доближи до него. - "Ще те закарам до вас преди да си се простудил.Тсунаде каза че тялото ти все още е слабо."

Той и позволи да го хване за ръката и да го закара обратно в апартамаента му.Поради неопределена причина си спомни деня, в който срещнаха Какаши и той ги попита за техните мечти. "Не знам дали можеш да го наречеш мечта" - беше отговорил той.- "Но трябва да убия един човек и да продължа клана си.

Той въздъхна остро.Може би беше това.Да възобнови клана си...може би тогава чувствата му биха се завърнали.

Сакура отвори вратата на апартамента и светна лампите.Той съзнателно затвори вратата,докато тя вече беше изчезнала някъде из кухнята.
"Ще ти приготвя чай,Сасуке-кън" - каза тя весело.Тя винаги е била на негова страна.Когато Какаши и Наруто го изоставиха и се опитваха да го спрат от неговото отмъщение,само тя беше там за него.Сасуке си спомни какво беше му казала тя онзи ден,когато той напусна селото заедно с четиримата нинджи от Селото на Звука (the four sound-nin).

"Обичам те с цялото си сърце,Сасуке-кън!Моля те,остани с мен!А ако наистина трябва да отидеш,тогава вземи и мен със себе си.Ще се опитам да ти помогна по какъвто начин мога!Моля те,Сасуке.Аз...аз ще направя всичко за теб!!!

Той влезе в кухнята и идеата се оформи в главата му от самосебе си. "Сакура"-каза той.Тя се обърна и му се усмихна сладко.Тя винаги беше усмихната щом той е наоколо.За кого играеше ролята на насърчаващото момиче?За него?

"Сасуке-кън!Не ти ли е студено?-тя възкликна.-"Чакай,ще ти донеса да облечеш нещо." Тя напусна стаята , а той погледна към печката,където беше приготвила вода за чая.Сакура се завърна бързо с тениска в ръката.Той не възрази докато тя му нахлузваше тениската през раменете с грижлива усмивка.

"Сакура..." - захвана той,но тя беше обърнала гръб и приготвяше две чаши пред печката.-"Сакура,помниш ли какво ми каза веднъж?"

Изненадана,тя обърна главата си.

"Какво имаш предвид,Сасуке?Кога какво съм ти казала?"

"Когато напуснах селото,за да тръгна с нинджите от селото на Звука"-обясни той търпеливо.Беше започнало да го дразни това,че тя се беше концентрирала повече в чашите с чай,от колкото в това,което казваше той.-"Тогава ти ми каза ,че би направила всичко за мен."

Тя спря и каза без да се обръща. "Това беше истината."

"Още ли го мислиш?" - попита той сериозно.Тя избра чаша и той изгуби търпението си.Внимателно той я хвана за раменете и я обърна така , че да е лице в лице с него.Ризата му се изплъзна от раменете.Тя го погледна в очудване.

"Имам молба,Сакура."

"Каква е?" Очите и бяха станали широки.Тя видя в погледа му колко сериозен е в намерението си.

Той погледна право в очите и и заговори твърдо:

"Омъжи се за мен,Сакура."

Чашата падна на пода с трясък и се счупи на парчета.

Т'ва съм го чела някъде...

още????????????????

Да.. продължавай

oki
Глава първа:Отговорът на Сакура

Сакура не можеше да каже нищо.Може би за пръв път през живота си,тя беше абсолютно няма."Шега!" - извика глас в главата и.-"Той сигурно се шегува!"
Но Сасуке никога не се е шегувал.Отгоре на това тя ясно видя настойчивият му поглед.Той беше напълно сериозен.

"Сасуке.." - промълви тя.Сакура беше разтлала сърцето си напълно пред него в онзи ден , но той никога не беше и дал знак,че вижда в нея нещо друго освен оттегчаваща го компания.Тя вече беше свикнала на факта че Сасуке не чувства нищо към нея.Или това беше грешно?Би трябвало...иначе той не би я помолил да се омъжи за него.

Но очите му бяха студени и празни.Той изчака отговора и без нервничене.Но тя не беше ли му дала вече отговора си?Не беше ли му обещала да направи всичко за него?Всичко?
Той запита:

"Е,какво ще кажеш?"

Тя отговори тихо: "Да..."

Той въздъхна меко,някак успокоен.Реакцията му я изненада. "Добре"-каза той просто.

Тя си представяше този момент от мига , в който се влюби в него.Представяше си как Сасуке и предлага да се омъжи за него и после я прегръща,целува и никога повече не я пуска.Реалността беше по-трезва.Това ли беше всичко?С треперещи крака тя се наведе и започна да събира парчетата от счупеното стъкло.Когато две ръце се протегнаха да и помогнат,тя повдигна главата си в очудване.Сасуке не я гледаше в очите.

Заедно събраха , това което беше останало от чашата и тогава Сасуке взе тениската си и си я наметна.

Сакура го гледаше притеснено.По дяволите..та той току-що и беше предложил и единственото нещо,което и беше казал от тогава беше само "Добре!!" Беше поразена.Толкова мисли имаше в главата и.Тя запелтечи:
"Ние ще говорим...за това...утре.Аз по-добре да се пребирам..."

Без да му даде възможността да отговори,тя побягна покрай него и напусна aпартамента.Объркана,вилнееше в нощта докато стигна вкъщи.Разтреперена,тя отключи вратата и срещна майка си по пътя към стаята и. "Сакура,какво става?Изглеждаш обезпокоена."

"Нищо няма!" - каза тя и затвори вратата след себе си.В тишината в стаята си,тя най-после се успокои достатъчно , за да помисли за всичко.Сасуке искаше да се ожени за нея.Беше това,за което тя винаги си бе мечтала.Ръцете и трепереха.Може би трябваше просто да изчака докато Сасуке се подобри.Може би това беше само идеа,за която той не беше помислил достатъчно.Трябваше да поговорят утре.До тогава беше по-добре да не мисли за това.

Нещо капна на бедрото и.След секунди сълзите потекоха.Тя дори не знаеше дали плаче от радост или заради неговата студенина.

Както беше планирала на следващия ден тя отиде да говори със Сасуке.Събра цялата си смелост и го попита дали е бил сериозен предишната вечер.Всичко,което каза той беше "Да" , така че всичко беше решено.Те щяха да се женят.

Сакура не беше на ясно как ще каже на другите за това.Тя реши да поговори първо с Какаши и Наруто и за това ги покани на Рамен.

Както обикновено Наруто се потопи в купата,докато Какаши не изглеждаше гладен.Той погледна към Сакура някак недоверчиво и попита: "Не си ни канила навън от дълго време...има ли нещо,което искаш да ни кажеш?"

Сакура се поколеба. "Имам новини и за това исках да ви помоля за съвет.Все пак вие сте най-добрите ми приятели." Tя си пое въздух "Сасуке...той..вчера..помоли ме да се омъжа за него."

"КАКВОООООО?" Наруто пусна яденето на масата.Какаши просто изкриви веждите си.Докато Наруто си вдишваше въздух,Какаши попита замислено: "Серизоно?Дори не знаех че сте били заедно"

"Не сме били" - прошепна тя.-"Той просто ме попита...просто ей така."

Какаши не изглеждаше много зарадван. "И какво отговори ти?"

"Казах Да"-каза тя с наведена глава.Искаше да каже повече,но изведнъж се загледа в две насълзени сини очи.

"Сакура-чааааааааааааааан?!" - захвана Наруто - "Искаш да се омъжиш за Сасуке?За този студеносърдечен глупак (нз как точно да преведа "bastard" xD ) Не можеш да ми сториш това!"

Тя очакваше неговата реакция.Все пак той беше съкрушен заради нея за дълго време,дори след като тръгна с Хината.
"Ти имаш Хината,забрави ли?"-каза тя спокойно.

Toй наклони долната си устна.Какаши запита "Сигурна ли си за това,Сакура?Знаеш,че Сасуке не е от привързаните типове..."

Някак тя се почувства така все едно трябва да го защити. "Той винаги ме е защитавал и не би ме помолил да се омъжа за него без причина! Винаги съм мечтала да имам семейство със Сасуке."

"Искаш да имаш деца???" - изуми се Наруто.

Сакура кимна и продължи да говори : "Може да не го показва,но аз знам , че той е топлосърдечен.Обичам го и искам да се омъжа за него.

Какаши въздъхна тихо,после се усмихна под маската си и каза "Добре тогава,желая ви късмет!Може ли да държа реч на сватбата ви?"

"О,я стига!Ти сигурно ще закъснееш.." - измърмори Сакура.Тя хвърли поглед върху часовника си и бързо стана. "О Боже! Исках да говоря с родителите си преди обяд.Те още си нямат и идея.Хора,пожелайте ми късмет! " Тя се завъртя наоколо и започна да бяга,оставяйки двамата си приятели безмълвни.

Какаши погледна Наруто,който не беше докоснал рамена си. "Няма ли да ядеш?"

Той махна чинията настрани и каза "Не съм гладен." Докато Сакура беше при тях , той изглеждаше бодър , но сега беше просто тъжен.

"Мислих,че си приел факта,че Сакура е влюбена в Сасуке..." - каза Какаши.

Момчето отговори с наведена глава: "Приех го." Той сложи клечките за ядене (chopsticks) настрана и настана неприятна тишина.В главата на Какаши имаше мрачни мисли.Тази идеа за сватба не му се нравеше.Сасуке никога не беше показвал интерес към Сакура,нито към друго момиче.От къде идваше тази внезапна молба за женитба?Дали беше заради това,че беше победил Итачи?

"Тя не изглеждаше щастлива,нали?" - каза Наруто внезапно.Какаши се загледа в него.Младият нинджа се усмихна тъжно. "Сакура-чан...тя съвсем не изглеждаше щастлива." Всъщност той беше казал това,което Какаши си мислеше.И беше прав.

Въздишайки тихо,Сасуке отвори прозореца и се облегна на парапета на балкона.Koлкото се може по-бързо той се покатери и се остави да падне на земята от последните няколко метра.Той чу гласове на момичета,идващи от страничният вход и завъртя оттегчено очи.От както Сакура каза на родителите си за сватбата,той нямаше и една спокойна минута.Новината беше плъзнала от самосебе си като огън в селото и от тогава тези обожателки не преставаха да чукат на вратата му и да го питат една след друга дали клюките са верни или не.

Той мразеше тези пищащи,лигави момичета.Не можеше ли да го оставят на спокойствие поне вечерта.

Сасуке харесваше апартамента си точно защото винаги имаше друг начин за измъкване освен входната врата.Гласовете ставаха високи и той побърза да се измъкне възможно по-бързо от къщата.От както беше помолил Сакура спонтанно да се омъжи за него,той твърдо беше намерил в себе си неспокойствие.Нуждаеше се от малко време ,за да подреди собствените си мисли и да помисли все пак защо беше и предложил брак.Вчера се бе срещнал с Хокаге Тсунаде и официално я помоли за разрешение за брак.Всъщност си беше чиста формалност , но понеже той сега беше главата на клана ( дори и да беше единственият в него ) , Тсунаде се съгласи.

Тя беше зардвана и поиска да се погрижи сама за церемонията.Сасуке не каза нищо.Той се надяваше на кратка и бърза сватба и нямаше интерес да се занимава с другите безсмислици.Сакура просто щеше да му стане съпруга.

Сасуке се поразходи из Нинджа Академията , но беше несклонен да си спомни старите времена.Сакура беше дете тогава.Но покрай минаването на годините,тя порасна.Особено през Изпита за Чуунини, тя беше го впечатлила с битката си срещу Ино.Може би още тогава той несъзнателно беше решил,че ще се ожени за нея.Тя беше красива,нямаше място за спор.Плюс това беше и силна и зряла.Беше идеална за плановете му.

Сасуке забеляза мърдането на люлката,която беше недалеч от входа.Едно време Наруто седеше там,след като отново се беше провалил на завършването.Сасуке отиди по-близо и видя някой с наведена глава да седи на люлката и да се люлее.Изненадан той попита в нощта: "Наруто?Това ти ли си?"

"Видях те."-каза Наруто без да поздрави-"Не си ли със Сакура?"

"Тя е вкъщи" - каза Сасуке хладно.

Наруто се обади нетърпеливо: "Вие двамата не изглеждате като влюбена двойка пред женитба."

"Ревност?" - попита Сасуке с триумфална усмивка.

Русият шиноби му хвърли тъмен поглед. "Престани с глупостите,Сасуке.Приех факта,че тя не ме харесва,но ти никога не си се интересувал от нея и винаги си я наранявал.Не ти вярвам." Той стана от люлката и грабна Сасуке за яката на тениската му. "Ако я нараниш,ще те довърша.Разбираш ли?"

Освобождавайки се от захвата на Наруто,той заговори: "Ти по-добре си седни на люлката!Нямаш шанс пред мен ,така че запази празните заплахи за себе си."

"От както се завърна,си толкова студен,Сасуке.-каза Наруто.-"Преди беше отдалечен от нас,но ти пукаше за приятелите ти и аз бях сигурен,че имаш добро сърце.Сега си различен.Ето защо съм разтревожен за Сакура-чан."

"Хм" - промърмори Сасуке.

"Искам да ми отговориш честно на един въпрос"-каза Наруто.-"Обичаш ли я?"

Сасуке му хвърли леден поглед. "Не."

Тъп Сасуке! Тъп Сасуке! Тъп Сасуке! Пусни следващата глава по-бързо, моля те ..