Сасусаку 2

ето втора история за сасусаку

Глава 1:


‘Ще умра нe целуната, на 19’, си мислеше Харуно Сакура докато лежеше на мократа трева и горският навес я прикриваше,до известна степен , от проливния дъжд.Тя беше мокра до костите, от кръв и дъжд.Мисията която беше дадена на нея и още трима беше проста.

Шпионин на S-клас престъпници...ключовата дума ШПИОНИН.Събиране на информация и слагането на една от буболечките на Шино върху тях, и след това напускане.Оставяме буболечката да свърши трудната работа да стои върху лошите и да докладва на Шино.
Звучеше достатъчно просто.

Разбирасе с нейния лош късмет, нищо не стана по план.Тя беше сигурна ,че Шино беше поставил буболечка върху тях.

’И по-добре да беше!’ Беснееше вътрешната Сакура.Тя Нямаше да умре със Тотално провалена мисия.

Само през трупа и!
Тя щеше да убие Лий.Щеше да го хване за тестисите и щеше да го използва по време на тренировките си за мишена!Щеше да го дави докато е почти мъртъв,да го излекува ,а след това да повтори процеса.

Той не знаеше ли какво по дяволите значи ПОД ПРИКРИТИЕ?

КОЙ с умът си не би бил заподозрял,ако стар човек започне да прави сритващи задника нинджа движения на пиян перверзник?

КОЙ?!
‘Боготворящия Гай, зален звяр на любовта !’Тя щеше да го убие,не първо Гай, пред очите му, и ПОСЛЕ него!

Сакура затвори очите си и задейства усещанията си, правейки двете едновременно отнемаше прекалено много енергия ,от която тя имаше малко в този момент.

Те бяха в тихо селце близо до страната на мъглата, там където ги беше отвела следата. Сакура,Шино,Лий и Хината бяха незабелязани,тяхното Джуунинско облекло беше скрито под селски роби.Сакура дори си бе сложила шал за да прекрие нейната уникална,розова коса.

Тя носеше плетена кошница, минаваща покрай града със нейния „стар и грохнал баща” -Рок Лий. Просто заблуждаваща хората,тя по общо мнение минаваше покрай селото, за да посети болната сестра на „баща си”,когато те най-накрая намериха следа на няколко- „подозрително изглеждащи мъже” ,които сега пиеха в близкия бар.

Сакура информира Хината и Шино и изведнъж помогна на куцащия си баща да достигне желаното местонахождение.

Тя си мислеше, че Лий можеше да играе ролята си.Той куцаше и пелтечеше през цялото време от магазина като перфектен 70-годишен дядо. Дори махаше с бастуна си към младежа, който флиртуваше с красивата му дъщеря. smile icon_bigrin smile (Хора представихте ли си го?)

Няколкото мъже спряха да бъдат седем мусколести,татуирани, жестоки ,сочещи болезнени оръжия към техния човек, шумни Годзили!Сакура измърмори в комуникиращото и устройство на Шино и Хината ,докато двамата с Лий сядаха на добра дистанция от Годзилите.

Тя поръча чай и оризови топки, просто и евтино меню, докато оглеждаше мъжът със зловещите очи. Техният водаш изглеждаше,че е човекът... със синята коса?Тя можеше само да се чуди,дали те бяха хора.

Тя отправи демоничен поглед към него.Но откакто...”Здравейте, красива госпожо!”

Някой като че ли току що хвана гърдите и за поздрав?

Веждата на Вътрешната Сакура започна да трепери.

Сакура беше толкова погълната от премахването на лидерът, че не забеляза , че някой от Лакеите на Годзила беше застанал зад нея. Той не беше толкова голям колкото водачът Годзила. Той беше мини- Годзила , но тя трябваше да го е забелязала докато се препъваше към нея!

" ААААААА!" тя скочи от мястото си като бутна стола. Да играе ролята на разярена селянка не беше толкова трудно. Сега по принцип тя щеше да е пратила човекът през отвън стената с нейната, както Наруто я наричаше, „откачена” сила. :icon_eusa_danc

Но тя беше под прекритие! Бързо съставяйки нейното действие Сакура проговори.
” М-Моля ви се, аз...” –заекваше тя.
„О-оставете дъщеря ми намира, гангстери!" :lee_nice_pose: каза Лий като размаха неговия бастун пред мини- Годзила и застана на пътя им пред ”дъщеря” си.
Навел се Лий, беше все още по-високи от мини- Годзила. Сакура опита да не се смее.

Случващото се привлече всички погледи в стаята с изключение на този на водача Годзила.

Мини- Годзила се изсмя и изпука кокалчетата на пръстите си.

„Изместете се настрана,старче," той бързо бутна Лий настрана, който се удари в масата , правейки храната да лети и масата да се разцепи.

Сакура се надигна. „Ауч!”

"Аз съм заинтересуван само от вашето малко момиче. Много ще се забавляваме,нали ?" Той погледна похотливо надолу към Сакура, облизвайки устните си.

Кой имаше смелостта да хълца,защото мини- Годзила, се нуждаеше не от чакане или молене ,но от ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДЯВОЛИТЕ!

С въздишка:" Сега господине, аз не искам да причинявам проблеми, моят баща и аз ще си тръгваме." Сакура се изправи спокойно и се обърна,за да помогне на горкия Лий да стане.


Мини- Годзила сграбчи нейната гръд отново.

Сега тя започваше наистина да се дразни.

" Моля ви господине, махнете си ръцете от мен!" Нейното лице стана червено, от ярост. Другият Годзила започна да подкрепя мини- Годзила.
‘Ах ти, копеле,ще те разкъсам и ще нахраня прасетата с теб!‘ Вилнееше Вътрешната Сакура.

„Аз не мисля така!" Упорстваше той като излезна напред и постави и другата си ръка върху гърдите на Сакура. Мини- Годзила беше около 5.6 инча и беше едър, но в стравнение с крехката Сакура той беше мини-Годзила.

Веждата на Сакура трепна веднъж, два пъти,три пъти.

" Няма да ви моля отново, сър, махнете ръцете си от мен!" Тя каза едвам сдържаща се.

”Какво ще направиш, ако не ги махна,малка госпожице?”
Той стисна задника и.

И в следващия момент той проби стената и се озова на пътя.

Появиха се облаци и слънчевото небе се потъмни.

Светкавица пропука.
Заваля силен дъжд като изведро.

Шино погледна надолу към фигурата лежаща в краката му, после през дупката, в бара където Лий стоеше в блясъка на зеления си костюм до Сакура.


„О,не.” Измърмори Хината.

’О,не наистина!’ си помисли Шино,прекритието им беше разрушено.

Пот изби по челото на Сакура.

”Чудесно край с прикритието. Дали е свалил робата?” Тя погледна с раздразнение в стаята. Годзила се изправи.

" Няма да позволя Сакура-сан да бъде малтретирана! Аз Рок Лий велик Шиноби от Коноха ще защитя нейната чест!”
Потта на Сакура започна да капе.
Последва още един трясък от светкавица.

Беше ли това бойният вик на небето, който Сакура чу?

И след това настана суматоха.

‘Поне мини- Годзила нямаше да се събуди скоро, благодарение на Лий!’ помисли си Сакура.

Той беше вече пиян и явно ударът, който Лий му нанесе го е елиминирал.

Тя сигнализира нейният екип да пренесе борбата в гората ДАЛЕЧ от цивилни.

Където задниците им бяха сритвани отново и отново.

Уау, много интересноо!! Искам още, още!

Беше минало дълго време откакто Сакура беше свалила дегизировката за да се порадва на черните и панталонки (ам не знаех просто какъв е смисъла на тъпото изречение Sakura had long since taken off her disguise to revel her signature black spandex shorts) .. И ревизия на нейната стара червена рокля. Тя беше с черна с кървавочервена обшивка, вместо червена с бяла обшивка. Косата и беше със същата дължина, а може би инч или два по-дълга.

Щастливата Сакура, беше преследвана от главния Годзила.

’Защо не последва Лий?’

И отново Лий. Последният път когато го беше видяла той се биеше срещу двама. ‘Срещу една Годзила е по-добре от колкото срещу две,нали?’

Сакура не мислеше така след два часа борба без почивка. Тя беше достигнала своят лимит, чакрата и беше изчерпена, беше окървавена и натъртена, и кой знае какво още. Накрая когато не можеше вече дори да го удари, тя избяга.

Разбира се като добрия лидер Годзила, той я преследваше.

‘Безжалостно копеле.’

Съдейки по нейното текущо състояние на разруха тя скоро щеше да лежи на земята. Нейната връзка с другите беше отдавна изгубена, нейната аптечка, която беше скрита под селската роба, странно, но все още беше там.

" Лий, ти, задник,!Ще те убия." Шепнеше тя опитвайки се да се изправи. Изглеждаше, че тя изгуби лидерът Годзила за сега. Тя подпря ръката си на голямото дърво.
„Излез да си поиграеш на малко кунойчи!Знам че си тук!”

”Добре де,значи може би не съм изгубила малкият ебач.” Сакура се препъна напред опитвайки да не прави твърде много шум. Дъждът все още валеше силно,а тя не обръщаше внимание на клоните и храстите, които я драскаха.

Трябваше да му се изплъзне.

" Ще бъда добър! Сигурен съм, че моито ръце върху теб ще ти харесат повече от тези на Рюичи. Аз ще ги хвана внимателно и бавно."

" ИИИЮ, ти, болен ебач,." Сакура измънка докато се препъваше и губеше равновесие повече.

О не, виждаше ли двойно? Тя скоро щеше да бъде в безсъзнание. И гласът на лидерът Годзила ставаше по-силен.
Което значеше,”...той се приближава.”

Тя избута няколко храста и се озова пред силно течаща река.

”ПОКАЖИ СЕ РОЗОВОКОСО МАЛКО КУНОЙЧИ!”

" Това е вода." Сакура сграбчи малко парче дънер близо до реката и го държеше със всичка сила.

”Ще се видим в ада,Кучко!”

И тя скочи, крещяща когато студената вода минаваше през многото и рани и контузии, и тогава Сакура не почувства нищо повече.

Последните и думи бяха:”... Лий проклинам те да отидеш в ада, за това че ме накара да умра девствена.”






10 минути надолу по реката

Звън Звън!

Саске чу звънчетата, които бе завързал на въдицата, за да му сигнализират когато риба се е хванала.

ЗВЪН! ЗВЪН! ЗВЪН! ЗВЪН!

Саске спря тренировката си и се затича към билото на реката.

”Трябва да е голям улов.” прошепна той.
И определено беше.

’Това човек ли е?’

Той зърна розова коса и скочи в реката. С три мощни загребвания той уви ръката си около тънък кръст.Той използва другата си ръка, за да махне ръцете и от мъртвия дънер, който я беше спасил от удавяне.
Саске не се безпокоеше за дънера, който отплава надолу по водопада. Той сграбчи момичето, откачи куката за риболов, която беше хваната за чантичката и и заплува към брега.


След като сложи товарът на земята, той най-накрая я погледна.

" По дяволите." Беше първата дума излязла от устата му докато гледаше посинялата Сакура. Той бързо провери пулсът и, намирайки много слаб такъв, той реши и избяга с нея в гората......

Саске гледаше Сакура когато тя измънка, той се намръщи като внимателно и съсредоточено наблюдаваше как гръдния и кош се издигаше и потъваше.

Тя беше жива.

Той щеше да си тръгне веднага щом тя се събуди.

Той вече оправи всичко, което можеше, с изключение на счупените ребра. Глезенът щеше да я безпокои, но той не знаеше как да лекува навехнати глезени. Температурата и бавно спадаше. Благодарение на многото медицински запаси , които той намери в нейната медицинска чантичка. Излезнаха доста полезни за треската и порязванията и.

Саске се чудеше защо тя носеше толкова много медицински запаси. Никога преди не беше.

Бялата кърпа на челото и трябваше да бъде сменяна на всеки няколко минути. Нейното чело не беше толкова голямо колкото беше преди,забеляза той.

Той беше потънал в мислите си, когато Сакура започна да мърмори. Саске се изправи готов да напусне, но замръзна когато чу думите и.

" Лий ... т-ти кучи... син ,щ-ще те ... у-у-убия! Ще целуна Сай пред очите ти... и ще разбия сърцето ти на парчета... д-да и ще се наслаждавам на разкъсването на, младото ти , слънчево и обичливо сърце на малки парчета к-конфети ..."

Саске си припомни Сай от преди няколко години.’С него ли излиза?’ Разбира се не му влизаше в работата.Сакура продължи с бълнуванияата си.

Учиха Саске беше раздразнен.

"... тогава ще оскубя рошавите ти вежди, ще надробя зеленият ти костюм и ще ти го набутам в задника.." Саске вдигна вежда. Беше ли Сакура винаги толкова буйна и вулгарна? Той несъзнателно седна на столът.

Сакура можеше да забавлява когато се съсредоточеше върху това.


****************************

Това продължи общо взето две нощи. Докато нейната треска отмина и тя се събуди на третата нощ.


До сега тя беше графично уточнила как щеше да убие Лий по 50 различни начини. Някои бяха много изобретателни. Особено този, в който тя щеше да го върже на едно легло и щеше да го накара да гледа порно показвайки му как "пролетното време на младостта наистина работи!"( Wtf?! “spring time youth really worked!”?? ) После щеше да му наеме стриптизьорка и щеше да я остави да прави каквото си поиска с него. Той щеше да умре от задържане оргазъмът си.

Тя си мислеше, че Какаши беше абсолютен перверзник,но все пак герой и го боготвореше. Тя мислеше,че Генма, Неджи и Сай бяха секси. Заедно с няколко други имена, които Саске не си направи труда да запомни. Той скърцаше със зъби. Колко мъже можеше да харесва една жена?

Той не знаеше, че Джирая е надникнал когато Тсунаде-сама се е преобличала и че тя му е позволила да го направи. Те и двамата си го търсиха и Сакура щеше да ги заключи в запечатана стая много скоро. Веднага, след като тя надмина Тсунаде, разбира се.


Имаше моменти когато Саске се смееше, бяха къси ,но все пак ги имаше. Беше странно, защото той не бе се смял откакто напусна Коноха. Кой би си помислил, че мощен Сенин като Джирая може да бъде Клас А перверзник, който е пише романите Ича-Ича рай на Какаши-сенсей?
‘Жива съм!’

’И ме боли.’

Второ нещо, което тя забеляза беше,че не беше сама в стаята. Луната беше покрита от облаци, а тя предоставяше единствената светлина в стаята.Сакура не можеше да види лицето му много добре, беше малко рошав. Тя препдположи, че това е нейният спасител. Той имаше черна коса, тя беше сигурна в това. Седеше на стол от дясната и страна. Лицето му беше закрито от мастилено черната му коса, той седеше свит с лакти притиснати заедно опирайки се на колената му, останалата част от лицето му беше покрита с ръцете му. Той беше тих, спусна неговият стабилен ониксов (някъв камък) поглед към нейния.

Това беше слабоумният.

”Сай.. вода.”Тя ичисти гърлото си, което изгаряше. Саске се намръщи, придобиващ мрачен вид.

Тя си затвори очите отново, уверена, че ще получи вода всеки момент. Минаха няколко секунди. Тя стана нетърпелива. Сай можеше да бъде такъв задник понякога.
"Болкук." Прошепна тя опитвайки се да го пришпори.

*************************************************************

‘В светът на нинджата тези, които не следват правилата са наричани боклук, но вие знаете, че тези, които не се грижат за техните приятели са по-лоши от това.’

Думите на Какаши звъниха в главата на Саске .

Сакура усети някой нежно да я надигна и поддържана отзад и да поднася чаша вода към устните и. Тя въздъхна и остави цялата си тежест на него и пи. Тя не знаеше, че Сай може да бъде способен на такава внимателност.

Тя вдиша дълбоко и замръзна.

Сай не миришеше така,тя беше държана от Сай и преди,но усещането не беше такова. Със Сай и Наруто тя се чувстваше спокойна и отпусната.

Човекът който я държеше в момента беше опасен. Тя може инстинктивно да каже, че той беше беда.
Чувствителната коса при тилът на шията и се изправи,и тя изтръпна. Тя усети кръвта си да преминава през ушите и (She felt her blood rush to her ears не знам как точно..). Тя се напрегна и прошепна сурово. Тя познаваше само един човек, който можеше да накара тялото и да реагира така.

”Ти!”

Тя неможеше да повярва, че не разпозна уникалната му чакра. Опасно силен, могъщ и наркотичността, която излъчваше. Човек беше способен да се пристрасти към него. Сакура се усука и се изтръгна от хватката му, докато внезапното движение причини спазмни на болка по цялото и тяло. Сълзи се стекоха от очите и.

‘По дяволите,това заболя!’
Саске грубо я отблъсна на спалният чувал. Той стана.

Сакура гледаше как Учиха се отправя към вратата без да погледне назад и без да каже нито дума.

‘Какво си мислеше, че ще направи? Щеше да те моли да го заведеш в къщи? Няма начин! Но поне можеше да каже нещо.’
Тя му беше много ядосана за всичко, което направи, за всичката болка, която трябваше да изтърпят двамата с Наруто. О не, тя не можеше да го остави да си тръгне просто така.

" Ти си по-лош и от боклук,Учиха." Саске продължи да ходи , като дори не забави крачката си. Отровата в нейният глас го пробиваше, странно,но това го засегна някак. Тогава и сега тя винаги беше способна да предизвика реакция у него.

„Ти, си страхливец. Звяр!" той постави ръката си на бравата на вратата. Сакура повиши тона, като се паникьосваше отвътре. Той я оставяше отново.

" Не мога да те гледам! Ти ме отвръщаваш. Надявам се,че Итачи ще прекрати нещастния ти живот!"
Саске спря.
Може би тя прекали малко споменавайки брат му. Но тя беше пияна и наранена, по дяволите.

’Точно така обърни се тръгни към мен, ядосай се, каквато и да е реакция е по-добра от никаква.’

’Сигурна ли си за това?‘ се запита Сакура, като беше бързо подкрепена от вътрешната Сакура.

Саске определено чу думите и.

********************************

Неговият студен глас подметна гняв докато стискаше юмруците си." Нямаш си и представа. И така аз предлагам да се придържаш към себе си."

" О моля ти се, ти не си единствения със сълзлива история." Сакура присмя въртяща очите си (rolling her eyes). Тя знаеше, че това беше слабо, но го накара да направи други две стъпки към нея.
‘Ето сега вече трябва да си внимателна.’ Но Сакура просто прекали със следващата си забележка.

”Ти си слаб, слабите бягат.”

Чашата преля, той се развилня и клекна ниско докато очите им не се изравниха, Сакура седна.

‘Той ще ме убие! Погледни очите му, имат убийствен израз.’

Егаатии якотоо..!! Ахх този Сасукее ... нещо май ревнува Сигурна съм, че няма да я убие .. та той я обичаа Айде стига съм дрънкала.. пусни следващата глава By the way фика е уникален